„Абсолютно да!”

            Често се случва така, че някои думи изведнъж засилват рязко честотата си и започват да се появяват в каква ли не ситуация, само защото са станали модни. Понякога това става под влияние на жаргона, а неговият речников инвентар, както е известно, не е богат. Затова е съвсем естествено поради модата една дума от него да бъде натоварвана с различни функции.

            Разказвам толкова подробно всичко това, защото в момента сме свидетели как честотата на една дума рязко се увеличи в устната ни реч и започна да смущава преди всичко с еднообразието, което предлага. Става дума за абсолютно.

Всъщност латинската дума абсолютен, нагодена към системата на езиците ни, отдавна е заета в българския език от руски, но никога не се е радвала на много честа употреба, защото има и доста синоними - пълен, съвършен, а и безусловен, неограничен, категоричен… Наречието абсолютно, образувано от прилагателното в български, също има синоними в книжовната ни реч - безусловно, напълно, съвършено, изцяло, които се появяват, за да внесат разнообразие в изказа. Днес обаче, независимо че всичките тези синоними продължават да се употребяват в речта, абсолютно нахално навлезе и започна да се появява във всякакви словесни изяви.

Най-характерната ситуация, когато можете да чуете натрапващото се абсолютно, е диалогът. Доказателства за това са многобройните интервюта, с които се сблъскваме. Единият човек задава въпроса: Смятате ли, че заплатите на лекарите са твърде ниски? и следва отговорът Абсолютно! Въпросът гласи: Споделяте ли оценката, че корупцията е един от най-важните проблеми в обществото ни?, а отговорът е Абсолютно! Въпрос: Съгласен ли сте, че беше необходимо да има разумна прозрачност при приватизацията?, след което идва и отговорът Абсолютно!

Това са само няколко възможни случая, когато се появява думата абсолютно. Най-голямо внимание обаче трябва да обърнем на последния от тях, защото в него абсолютно се включва в речевия поток като отговор вместо целия израз абсолютно съгласен, при което втората дума е пропусната поради склонността ни към по-кратък изказ при говорене. Тоест в този случай появата на думата абсолютно от езикова гледна точка е оправдана. Защото бихме могли да предложим и синонимния отговор напълно, изцяло…

Именно от отговора абсолютно съгласен като че ли започва и налагането на абсолютно във всякакви случаи, в които трябва да се отговори положително на зададен въпрос. Бихме могли да кажем, че много пъти употребата на думата не е неправилна. Основното възражение обаче е, че тя се използва прекалено често. И днес се стига вече дори до абсурдното съчетаване Абсолютно да!, което безспорно дразни.

Абсолютното съгласие, което се демонстрира с думата абсолютно обаче много често е неуместно не само заради това, че така се губят нюанси в словото ни, но и защото  предлаганите еднотипни отговори говорят за еднотипно мислене. А това безспорно вече започва да напомня манипулация.